Найлонът обикновено има по-ниска точка на топене от полиестера, което го прави по-малко "горещ" по отношение на устойчивост на топлина. Найлонът се топи при около 220 градуса (428 градуса F), докато полиестерът има по-висока точка на топене от около 260 градуса (500 градуса F). Това означава, че полиестерът може да издържи на по-високи температури преди да се разтопи, което може да го направи по-подходящ за приложения, където устойчивостта на топлина е важна.
Въпреки това, по отношение на изолацията и топлината, когато се носи, найлонът има тенденция да се чувства по-топъл от полиестера, защото е по-плътен и по-малко дишащ, улавяйки повече телесна топлина.
