Полиестерът обикновено е по-малко дишащ от естествените влакна като памук или вълна, но дишането му може да варира в зависимост от конструкцията и теглото на тъканта. Въпреки че полиестерът може да отвежда влагата от кожата, като помага на потребителя да остане сух, той има тенденция да улавя топлината повече от по-дишащите материали. Това може да доведе до дискомфорт при горещи и влажни условия.
Въпреки това напредъкът в текстилната технология доведе до разработването на дишащи полиестерни тъкани, които включват микрофибри или мрежести структури, подобряващи въздушния поток. Тези варианти често се използват в активни облекла и екипировка на открито, което ги прави по-подходящи за физически дейности. Така че, докато полиестерът не е най-дишащият вариант, някои обработки на тъкани и тъкани могат значително да подобрят неговите вентилационни свойства.
